дошата ми е кичка бодурова

пие шампанско от метално канче пуши и плаче

тешко гримирана

тънкият лет вархо който елегантно е подредена меката мебел фхолат

започва да се пропуква

светлините на caesars palace в лас вегас се люшват

примигват замъглени от сълзите в очите ми

на двайсет години назат от този диван

на няколкостотин кутии боя за коса

и няколко стотин празни бутилки

фсарцето ми плачат сто каба гайди

Парадокс на Иванка Курвоазие

Саществува един ониверсален космически принцип, спорет който, веднъш разглобен, за да бъде почистен, хладилникат никога не може да бъде възстановен в първоначалния му вид. слет като 15 /петнайсет/ минути блъсках яросно и безоспешно рафчетата, стъклените плоскости и страничните етажерки на вратата, си сипах ена голяма вотка, запалих си една тънка цигара и разсъждавам за върху този феномен, парадокса на иванка курвоазие, парадокса на измития хладилник, който не може да бъде сглобен, тази умопомрачителна победа на ентропията, тази малка катастрофа в живота на всяка домакиня от дружба две до токио, париш и берлин. и полека, с всяка глътка алкохол, усещам как мощта ми расте, дръпвам си от цигарата и издишам дима, права до хладилника, начервена и прочее, една жена в есента на своята красота, една великомъченица на измития хладилник, с тъмно червило, в два прес нощта, една мария кюри на хладилника, който не може да бъде сглобен, непримирима и уморена, една възпълна дамичка, която няма да допринесе с нищо за разбирането на самото явление, една рицарка на духа, една сизифка с готварска престилка.

сега ще си загася цигарата и ще подредя шибания хладилник, ако ще това да е последното дело в живота ми.

знаети ли какво е да рабиеш врата

обута на високи токчета, фефирна рокля на едри цветя и когато дойде охраната, да си оправиш леко червилото и да съопщиш:

имам нареждане.

не знаете. а за мен това са нормални неща. просто съм родена да хвърлям бутилки, да обръщам маси и да плета на една кука до деня на страшния сът.

Края на първия ми работен ден в теливизията

чуствам се все едно сам се заклела в нощния страж – оморена и мръсна. ас и ники кънчев се озоваваме на едно стълбище. той не ме разпознава. ас него – беспогрешно. слизаме по стълбите. ас нося една кофа, той – лист хартия, свит на руло. той е с костюм, ас – с мърлява престилка. изглежда уморен, леко накуцва, все едно онова, което слет малко ще покаже на камерите, изисква едно уморително преобразяване и дълъг отдих след това. зат маската от арогантност, която обикновено извиква у мен неприязън, сега е спокоен, умиротворен, непознат, уязвим. слизаме по стълбите и мълчим. моят работен ден сега свършва. неговият почва.

 

 

НЕ Е ЛЕВ ТОЛСТОЙ

В ДЕСЕТИ КЛАС В ДИМИТРОВГРАЦКАТА ГИМНАЗИЯ ЧУВСТВАХ ЧЕ МОГА ДА БЪДА ЧОВЕК ОТ РАНГА НА СОКРАТ НИЦШЕ И ДОЛИ ПАРТАН ПОСЛЕ ДОЙДОХ В СОФИЯ ТРЯБВАШЕ ДА ЗАПОЧНА РАБОТА КАТО ГОТВАЧКА В РЕСТОРАНТ СПОРТНА СРЕЩА И ОСАЗНАХ ЧЕ НИКОГА НЯМА ДА МОГА ДА НАПРАВЯ ЕДНИ ПЪЛНЕНИ ЧУШКИ КАТО ХОРАТА

TAKA еса се прибирам от работа и традиционно

си права една лека дефибрилация с двеста грама ракия права до хладилника и гледам кичка как се е насмяла по теливизора даже нема и да казвам откаде се познаваме с тая боргазка мошама, а ас пера цел ден килими като гламава щото като ми се обадиха от брадарат се направих на интересна. нищо. може па една вечер слет 50 години некой от ваз да си бръкне фпортфейла на две ракий, да извади от там моя снимка и да я покаже на внука си, да я чукне с пръст и да каже: балгария никога няма да има друга поетеса с такива цици.

мисла да основа ена фондация, примерно,

фондация “иванка курвоазие” и примерно дейността на самата фондация да започне с един хубав ивент в столицата озаглавен примерно ‘Софийски Есенни Дни на Иванка Курвоазие’, примерно мога да исчакам да минат сега изборите и да го направа, въпреки че ше е малко хладно вече, но пък хората се прибраха, ше потърса поткрепа от опщината, примерно, и нещо ф центара, примерно много добре ше се получи ако е фнепосрецтвена близос до вечния оган, там до лъфчето, примерно да има една маса и асам легнала гола като зората на тая маса, по 12 /дванайсет/ часа на ден, е така го казвам от шес сутринта до шес вечерта и вархо тялото ми наредени парченца вита баница така, топличка и купички с кисило мляко на ключови места, или примерно кебапченца с купички лютеница с прас, и нали от едната страна зат масата ше има ена скара, така ше монтираме, готова сам да поканя самия бареков да варти кебапчетата на барбекюто, и после, още горещи, да ги подреждат вархо здравото ми тяло и така всеки да може да мине да си топне кебапченцето в лютеничката, разбира се срещу вхот, може с лента да се огради там пространството около вечния оган и примерно мога да хвана двама юнаци голи до кръста с потури и рунтави калпаци да късат билетчетата и примерно, нали, от едната страна зат масата на която асам легнала седи бареков на скарата и върти кебапчетата от сутрин чак до мрак и ги слага в една тенджерка от другата мога примерно да хвана две момиченца от младежкото депесе да въртат банички така, и постоянно народа като изяде кебапчетата се реди баничка, със прас, със сирене, със спанак, и разбира се примерно да сложиме два големи байрака да се веят, трибагреничета, то ше си е един вит парформанс даже, весело хубаво, ше се обада на близки, на приятели, примерно гала веднага ше се фключи, може да изкара екипа на вънка, целото предаване една седмица да се снима на открито, на фонана вечния оган и ас до него полегнала на масата и отгоре наредени кебапченцата купички с кьопоолу, баници, зелници, посни сърми, козунаци, и народе се реди, реди и примерно може от време на време гала да идва при мене, ас ше бъда с микрофон на ухото оцтрани ше ме пита как се чуствам, ас ше се осмихвам, ше казвам, е го права за балгария, джуджи ше пита хората вкусно ли е, те могат да си споделат така нещо, кой каквото мо е на сарце, прет цяла балгария, ше покана джена, галена, да има песни, ансамбал фолклорен некой, приятели поети, писатели да се изправат отпред да се четат стихове, мога моя приятел драгомир драганов да покана, черната златка, веднага ше се включи примерно с опашка от русалка седнала на един трон, леко разголена, мога да организирам автобуси от провинцията с пенсионери, ше покана сашка васева, ем ше се порадваме ше си попееме ем ше набереме срецтва примерно за хора които са оаствали в бик брадар и не са оспели да си отворат ресторант слет тва, или примерно за обикновени жени, които са си сложили силикон в бюста, но не е бил достатачно качествен и са имали проблеми слет тва, или примерно срецтва за разни колтурни дейци, абе има какво да се действа, ше покана гости от руското посолство, от американското, валя балканска, ше бият камбаните на александар невски от сутрин довечер, изопщо иска ми се некакси едно национално обединение в душите да направа, един празник, за млади и стари една седмица в която да заситиме телата и дошите. ма нека да минат изборите, да видиме. животат е прет нас.